Съботно едно такова
неприлично, щракащо звучи.
Като усмивките на трима великани от някакви... приказни гори.
Пиано къдри тишината
и разплита стари дремки и тъги.
Акомпаниментът на цимбали
накланя към години сладки и...
сякаш лекичко подрежда мисълта.
За малко, светложьлта...
А ударните скачат като капката вода
паднала на нажежена скара
и съскайки изчезва, хм даа...
Отсечено и отривисто продължава
накъсвайки звука на дози смях.
А флейтата продължава да ни дава
онова усещане за глас...