Съботни мисли, многоточия и джаз
Съботно едно такова
неприлично, щракащо звучи.
Като усмивките на трима великани от някакви... приказни гори.
Пиано къдри тишината
и разплита стари дремки и тъги.
Акомпаниментът на цимбали
накланя към години сладки и...
сякаш лекичко подрежда мисълта.
За малко, светложьлта...
А ударните скачат като капката вода
паднала на нажежена скара
и съскайки изчезва, хм даа...
Отсечено и отривисто продължава
накъсвайки звука на дози смях.
А флейтата продължава да ни дава
онова усещане за глас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейн Все права защищены