19 jun 2024, 20:16

Събуден

  Poesía
495 0 2

За жабите е трудно да познаят,

че блатото не би целият им свят.

За рибата... да си представи, 

че океанът със сушата е слят.

За човекът спящ тъй непробудно

да преоткрие, че живейки спи,

или че смисълът в живота не е,

само пиршества или  трайни беди...

Трудно е да бъдеш събуден човек.

Кодът е заложен в самото начало.

Кръв и страх с единствен корен приет

през битки и религиозно сметало...

Недоволствал е някой от този растеж

затова приспал е всяко съзнание будно, 

забравяйки за онзи негаснещ копнеж

разпалващ пламъкът с последващо чудо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...