Събуди ме когато този живот свърши
Уличните лампи светят някъде върху ни,
думи топли ни обгръщат във завивки,
впили сме устните едни във други,
а пръстите се вплитат във безкрайни нишки.
С погледа си женствен ме разтърси,
съня за искрената обич съживи,
събуди ме,когато с теб живота свърши
или да те сънувам вечно остави.
Дъжд проливен падна върху раменете,
тъмнината раздели ни с лунните си кръпки,
заплаках,сълзи от болка останете,
сърцето прегърнете,
удавено във две дъждовни стъпки.
Ще те търся до последен дъх любима,
ще съм твоя сянка по улиците на града,
ще се моля за искра една незаменима,
ще вървя по шепота на изгрева към залеза.
Още сънувам те в ръцете ми,
как вливаш се с очи в лицето,
целуваш ме и виждаш клетвата в сърцето,
молитвата за съня един със теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Todos los derechos reservados
