17 дек. 2006 г., 14:37

Събуди ме когато този живот свърши

2K 0 17

Уличните лампи светят някъде върху ни,
думи топли ни обгръщат във завивки,
впили сме устните едни във други,
а пръстите се вплитат във безкрайни нишки.
С погледа си женствен ме разтърси,
съня за искрената обич съживи,
събуди ме,когато с теб живота свърши
или да те сънувам вечно остави.
Дъжд проливен падна върху раменете,
тъмнината раздели ни с лунните си кръпки,
заплаках,сълзи от болка останете,
сърцето прегърнете,
удавено във две дъждовни стъпки.
Ще те търся до последен дъх любима,
ще съм твоя сянка по улиците на града,
ще се моля за искра една незаменима,
ще вървя по шепота на изгрева към залеза.
Още сънувам те в ръцете ми,
как вливаш се с очи в лицето,
целуваш ме и виждаш клетвата в сърцето,
молитвата за съня един със теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еми да,понякога е позволено
  • "събуди ме,когато с теб живота свърши
    или да те сънувам вечно остави."
    Много ми допадна стихчето ти хрисЧо
  • ЛОНТАНА,извинявай ако си се засегнала!Не си мисли,че пиша заради някакви оценки.
  • Благодаря на всички!!!!Просто съм щастлив от това,че съм ви накарал да се замислите над писаното!
  • Извинявам се, но намесата ми се дължи явно на някакво неведение, просто защото приемам нещата 1:1. Съжалявам.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...