Все в съня си те търся –
случаен.
Като порив
на пролетен вятър.
Там,
там от тебе съм скрила
нашата...
любовта ни.
И в усмивката твоя се взирам.
Две ръце –
за обич протягам –
със надежда отново
до тебе да стигна.
Утро пролетно
в нас се оглежда.
Слънце гали страните ми, нежно.
Две ръце
във съня си протягаш
разсъбличаш ме бавно,
очите притворил...
Със очи ме погалиш –
сякаш виновно-греховен...
Страстен порив във теб се надига.
Спри,
спри за миг -
във очите ми само...
Май ги помниш?!
С цвят на пролет са още.
После
бавно
надолу
тръгни,
раменете ми нежно
с ръце разгадавай.
Приласкай ме –
така те желая...
По гърдите разливаш се буйно -
вляво изворче малко клокочи.
С устни жежки
докрай ме изпивай.
Събуди ме,
събуди ме със нашата песен...
Направи ми кафе –
с аромат на канела.
С шоколадово топли устни
целувай ме страстно.
Нещо в мен преобърна – наопаки...
Зная...
Как все в съня ти се вмъквам.
Случайно ли?!
И в съня ти горя - като огън.
Доволна и... дива.
После в тебе се гушвам щастлива.
Във очите ти с обич заспивам...
© Нели Todos los derechos reservados