Съдба моя, ето пак спиш,

а аз буден теб чакам, за да вървя,

съдба моя, ето ти пак грешиш

оставяш мен на живота и пътуваш към света на съня...


Миг от миговете най-прекрасни

дари ми ти, съдба,

не искам днес да бъде на безкрайността края,

събуди се и ми подай ръка...


Знам, тежка е раздялата,

дори животът би заплакал за изстрадалата душа.

В копнежната сянка теб чакам,

събуди се и с тежки стъпки при мен ти ела.


Ледовете тогава, знам, с теб ще се стопят, даже ще станат море,

залезите няма да залязват за мен,

знам, тогава и животът няма да плаче,

усмивката ще изгрее в моя ден.
   
  Милан Милев
  22.02.2009