Събуди се
Съдба моя, ето пак спиш,
а аз буден теб чакам, за да вървя,
съдба моя, ето ти пак грешиш
оставяш мен на живота и пътуваш към света на съня...
Миг от миговете най-прекрасни
дари ми ти, съдба,
не искам днес да бъде на безкрайността края,
събуди се и ми подай ръка...
Знам, тежка е раздялата,
дори животът би заплакал за изстрадалата душа.
В копнежната сянка теб чакам,
събуди се и с тежки стъпки при мен ти ела.
Ледовете тогава, знам, с теб ще се стопят, даже ще станат море,
залезите няма да залязват за мен,
знам, тогава и животът няма да плаче,
усмивката ще изгрее в моя ден.
Милан Милев
22.02.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
