2 jul 2022, 19:11

Събужда се утрото

  Poesía
907 10 23

Лъчите на слънцето галят баира.

Денят се задава усмихнат, щастлив.

Мечтите се раждат, а радост напира

пчелици във кошер на танца игрив.

 

Просторът наднича, а в погледа свежест,

в перваза на моя прозорец - денят.

И бликват в душата ми диви копнежи

широко отворен приканва ме  път.

 

Потрепва сърцето все още сънливо,

през цялата нощ да преброди съня,

а спомен далечен се вмъкна свенливо,

та влюбени думи да има в деня.

 

Душата щастлива е вече смирена,

отново безкрайно я радва денят.

Повява ветрец и танцува край мене,

в очите ми топли мечтите валят.

 

Събужда се утрото с росна усмивка

и търсещо близост със сродна душа.

Любовта е преминала толкова близко,

оставила белег на мойта врата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....