2 jul 2022, 19:11

Събужда се утрото

  Poesía
906 10 23

Лъчите на слънцето галят баира.

Денят се задава усмихнат, щастлив.

Мечтите се раждат, а радост напира

пчелици във кошер на танца игрив.

 

Просторът наднича, а в погледа свежест,

в перваза на моя прозорец - денят.

И бликват в душата ми диви копнежи

широко отворен приканва ме  път.

 

Потрепва сърцето все още сънливо,

през цялата нощ да преброди съня,

а спомен далечен се вмъкна свенливо,

та влюбени думи да има в деня.

 

Душата щастлива е вече смирена,

отново безкрайно я радва денят.

Повява ветрец и танцува край мене,

в очите ми топли мечтите валят.

 

Събужда се утрото с росна усмивка

и търсещо близост със сродна душа.

Любовта е преминала толкова близко,

оставила белег на мойта врата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...