2 jul 2022, 19:11

Събужда се утрото

  Poesía
911 10 23

Лъчите на слънцето галят баира.

Денят се задава усмихнат, щастлив.

Мечтите се раждат, а радост напира

пчелици във кошер на танца игрив.

 

Просторът наднича, а в погледа свежест,

в перваза на моя прозорец - денят.

И бликват в душата ми диви копнежи

широко отворен приканва ме  път.

 

Потрепва сърцето все още сънливо,

през цялата нощ да преброди съня,

а спомен далечен се вмъкна свенливо,

та влюбени думи да има в деня.

 

Душата щастлива е вече смирена,

отново безкрайно я радва денят.

Повява ветрец и танцува край мене,

в очите ми топли мечтите валят.

 

Събужда се утрото с росна усмивка

и търсещо близост със сродна душа.

Любовта е преминала толкова близко,

оставила белег на мойта врата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...