21 abr 2008, 16:58

Събуждам се

  Poesía
1.2K 1 3
Събуждам се. Мъгла и тишина,
не знам кое е по-ужасно...
Дали настанилата се мъглява неяснота
или мълчанието вилнеещо бясно?!

Мъгла. И сред лепкавия дим
процежда се познатото гласче:
"Обичам те! Ще победим!" -
пфууу, мечтая си като дете...

Събуждам се. Мъгла и тишина,
не знам кое е по-ужасно...
Дали, че се събудих сутринта
или че минало е всичко прекрасно...

Събуждам се... отварям очи...
В главата ми: "Защо?" - ехти...
Денят и без теб... преполови...
А ти? Как събуди се, кажи?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво стихотворение, Нели поздравявам те
  • хареса ми- много
  • Ех мила.... незнам дали го преживяваш и просто си написала този стих,но е прекрасен!Ако това което си написала е истина,незнам дали има точни думи с които да изразя че разбирам болката ти.Едно ще ти кажа - живота продължава и колкото по бързо се съвземеш толкова по бързо ще откриеш мъжът до който да се събуждаш ..с целувка!Има толкова мног свестни мъже...огледай се!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....