kopele (Ирен Попова)
100 512
8 oct 2011, 18:33

Събуждам се 

  Poesía
996 0 11

Събужда ме сънят ми за забравен спомен,
от който често нощем съм се будила разплакана.
Във своята настойчивост изглежда болен,
твърдейки това, че прекалено дълго съм го чакала.

Събужда ме вината на едно обичане
и в костеливите си длани ме увива.
Не помня вече, че по стълбите съм тичала,
за да настигна истини, които ще презирам.

Събужда ме надбягването в циферблата,
което ми разказва, че отдавна си отидох.
Но Времето отново иска ми отплата
за това, че преди време тихо го отминах.

Събужда ме целувката на подранил октомври
и с свойте бледи ириси във мен се взира.
Стрелките на часовника са пипала отровни,
които ме полазват скорострелно и умират.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??