Oct 8, 2011, 6:33 PM

Събуждам се 

  Poetry
1014 0 11

Събужда ме сънят ми за забравен спомен,
от който често нощем съм се будила разплакана.
Във своята настойчивост изглежда болен,
твърдейки това, че прекалено дълго съм го чакала.

Събужда ме вината на едно обичане
и в костеливите си длани ме увива.
Не помня вече, че по стълбите съм тичала,
за да настигна истини, които ще презирам.

Събужда ме надбягването в циферблата,
което ми разказва, че отдавна си отидох.
Но Времето отново иска ми отплата
за това, че преди време тихо го отминах.

Събужда ме целувката на подранил октомври
и с свойте бледи ириси във мен се взира.
Стрелките на часовника са пипала отровни,
които ме полазват скорострелно и умират.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??