Събуждам се
Събужда ме сънят ми за забравен спомен,
от който често нощем съм се будила разплакана.
Във своята настойчивост изглежда болен,
твърдейки това, че прекалено дълго съм го чакала.
Събужда ме вината на едно обичане
и в костеливите си длани ме увива.
Не помня вече, че по стълбите съм тичала,
за да настигна истини, които ще презирам.
Събужда ме надбягването в циферблата,
което ми разказва, че отдавна си отидох.
Но Времето отново иска ми отплата
за това, че преди време тихо го отминах.
Събужда ме целувката на подранил октомври
и с свойте бледи ириси във мен се взира.
Стрелките на часовника са пипала отровни,
които ме полазват скорострелно и умират.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
