22 ene 2009, 8:21

Събуждам се, а ти си до мен

  Poesía
1.2K 0 5
 

Събуждам се с изгрева,

а ти си до мен.

Заспивам със залеза,

как да повярвам, че ти отново си с мен?

 

Събуждам се изгрева,

отварям прозореца,

а денят...

усмихва се топло на мойта душа.

 

Събуждам се, ти си до мен.

Прегръщаш ме, казваш, че ме обичаш.

Твоята красавица...

Kак нежно словата си изричаш.

 

Поглеждаш ме с топли очи,

поглеждаш ме,

а моите пълнят се  със сълзи.


Събуждам се,

А ти си до мен..

Знаеш ли колко щастлива правиш ме

с всеки изминал наш ден?

 

2007

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радена, видях, че стихът е от 2007год. Но това не означава, че не може да бъде преработван. Това, че пишеш за един точно определен човек не означава, че трябва да нехаеш за читателите си. Затова - уважавай ги и им поднасяй качествена поезия.
    Ако преработиш малко стиха си и се постараеш да запазиш идеята, смятам, че ще се получи много по-добре!
    Това, разбира се, си е мое лично мнение.
    Желая ти успех! Поздрави!
  • Абсолютно е изключено да пиша заради който и да било, освен за този, за когото е предназначено..Да се смея ли, да плача ли, вече не знам
  • еми аз така бих написал такъв стих ... да ни завидят и да ни се радват че сме щастливи и влюбени ... псалютно мисля че съм нормален ...
  • какво фукане? каква завист? какво става с хората тук, нормални ли сте
  • сигурно знае ... и ти също ... ама аз не можах да го усетя ... никак ... а тва е май идеята на това стихо ... да се изфукаш колко щастлива си от любовта му ... та да ти завидя или да ви се радвам ... ама ...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...