22 янв. 2009 г., 08:21

Събуждам се, а ти си до мен

1.2K 0 5
 

Събуждам се с изгрева,

а ти си до мен.

Заспивам със залеза,

как да повярвам, че ти отново си с мен?

 

Събуждам се изгрева,

отварям прозореца,

а денят...

усмихва се топло на мойта душа.

 

Събуждам се, ти си до мен.

Прегръщаш ме, казваш, че ме обичаш.

Твоята красавица...

Kак нежно словата си изричаш.

 

Поглеждаш ме с топли очи,

поглеждаш ме,

а моите пълнят се  със сълзи.


Събуждам се,

А ти си до мен..

Знаеш ли колко щастлива правиш ме

с всеки изминал наш ден?

 

2007

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радена, видях, че стихът е от 2007год. Но това не означава, че не може да бъде преработван. Това, че пишеш за един точно определен човек не означава, че трябва да нехаеш за читателите си. Затова - уважавай ги и им поднасяй качествена поезия.
    Ако преработиш малко стиха си и се постараеш да запазиш идеята, смятам, че ще се получи много по-добре!
    Това, разбира се, си е мое лично мнение.
    Желая ти успех! Поздрави!
  • Абсолютно е изключено да пиша заради който и да било, освен за този, за когото е предназначено..Да се смея ли, да плача ли, вече не знам
  • еми аз така бих написал такъв стих ... да ни завидят и да ни се радват че сме щастливи и влюбени ... псалютно мисля че съм нормален ...
  • какво фукане? каква завист? какво става с хората тук, нормални ли сте
  • сигурно знае ... и ти също ... ама аз не можах да го усетя ... никак ... а тва е май идеята на това стихо ... да се изфукаш колко щастлива си от любовта му ... та да ти завидя или да ви се радвам ... ама ...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...