Събуждане

Преглъщам реалността

И се събуждам от съня,

Във който те срещнах.

Ти си от онези сънища,

За които се молиш

Да продължат още малко,

Малко по-дълго.

Затварям очи

В опит отново да се върна,

Но не идва вече сънят.

Не искам да изгрява

Слънцето, 

Не съм готова

Да пусна нощта,

Остани още малко...

Лъчите галят лицето ми

И напомнят за топлината

На допира ти, 

Светлината в очите ти,

Която не ме събужда сутрин.

Отваряйки своите, 

Пазя спомена за любовта, 

Която нося в сърцето си. 

Сънят си остава сън, 

Събуждам се от илюзията,

Време е да заживея

В реалността,

В която лъчът е просто лъч, 

А светлината - 

Начало на нов ден. 

Тина Рай, 2025