31.05.2025 г., 22:03  

Събуждане

243 0 0

Преглъщам реалността

И се събуждам от съня,

Във който те срещнах.

Ти си от онези сънища,

За които се молиш

Да продължат още малко,

Малко по-дълго.

Затварям очи

В опит отново да се върна,

Но не идва вече сънят.

Не искам да изгрява

Слънцето, 

Не съм готова

Да пусна нощта,

Остани още малко...

Лъчите галят лицето ми

И напомнят за топлината

На допира ти, 

Светлината в очите ти,

Която не ме събужда сутрин.

Отваряйки своите, 

Пазя спомена за любовта, 

Която нося в сърцето си. 

Сънят си остава сън, 

Събуждам се от илюзията,

Време е да заживея

В реалността,

В която лъчът е просто лъч, 

А светлината - 

Начало на нов ден. 

 

Тина Рай, 2025

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...