Събуждане
Преглъщам реалността
И се събуждам от съня,
Във който те срещнах.
Ти си от онези сънища,
За които се молиш
Да продължат още малко,
Малко по-дълго.
Затварям очи
В опит отново да се върна,
Но не идва вече сънят.
Не искам да изгрява
Слънцето,
Не съм готова
Да пусна нощта,
Остани още малко...
Лъчите галят лицето ми
И напомнят за топлината
На допира ти,
Светлината в очите ти,
Която не ме събужда сутрин.
Отваряйки своите,
Пазя спомена за любовта,
Която нося в сърцето си.
Сънят си остава сън,
Събуждам се от илюзията,
Време е да заживея
В реалността,
В която лъчът е просто лъч,
А светлината -
Начало на нов ден.
Тина Рай, 2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени