May 31, 2025, 10:03 PM  

Събуждане

244 0 0

Преглъщам реалността

И се събуждам от съня,

Във който те срещнах.

Ти си от онези сънища,

За които се молиш

Да продължат още малко,

Малко по-дълго.

Затварям очи

В опит отново да се върна,

Но не идва вече сънят.

Не искам да изгрява

Слънцето, 

Не съм готова

Да пусна нощта,

Остани още малко...

Лъчите галят лицето ми

И напомнят за топлината

На допира ти, 

Светлината в очите ти,

Която не ме събужда сутрин.

Отваряйки своите, 

Пазя спомена за любовта, 

Която нося в сърцето си. 

Сънят си остава сън, 

Събуждам се от илюзията,

Време е да заживея

В реалността,

В която лъчът е просто лъч, 

А светлината - 

Начало на нов ден. 

 

Тина Рай, 2025

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...