2 may 2009, 21:33

Събуждане

846 0 4

Искам да съм твоя.

Да съм горска самодива.

 

Искам да се свия

до твоите дървесни клони

като върба високо се извила.

 

Искам да съм скрежна,

по твоето лице да капят

моите сълзи,

в които слънцето прозряло

да милва твоите тъги.

 

Да съм вълшебница,

красива фея,

с кошница цветя

към теб да поднасям със усмивка

всеки ден

един прекрасен лъч от обичта ми.

 

Да ме догонва слънцето,

да си играят с мен звездите,

в очите ти да грее пролетта,

а когато се събудиш

с поглед покорил ти висините,

за мен да бъде твоята

живителна усмивка в утринта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Велинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...