2 мая 2009 г., 21:33

Събуждане

850 0 4

Искам да съм твоя.

Да съм горска самодива.

 

Искам да се свия

до твоите дървесни клони

като върба високо се извила.

 

Искам да съм скрежна,

по твоето лице да капят

моите сълзи,

в които слънцето прозряло

да милва твоите тъги.

 

Да съм вълшебница,

красива фея,

с кошница цветя

към теб да поднасям със усмивка

всеки ден

един прекрасен лъч от обичта ми.

 

Да ме догонва слънцето,

да си играят с мен звездите,

в очите ти да грее пролетта,

а когато се събудиш

с поглед покорил ти висините,

за мен да бъде твоята

живителна усмивка в утринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Велинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...