2.05.2009 г., 21:33

Събуждане

849 0 4

Искам да съм твоя.

Да съм горска самодива.

 

Искам да се свия

до твоите дървесни клони

като върба високо се извила.

 

Искам да съм скрежна,

по твоето лице да капят

моите сълзи,

в които слънцето прозряло

да милва твоите тъги.

 

Да съм вълшебница,

красива фея,

с кошница цветя

към теб да поднасям със усмивка

всеки ден

един прекрасен лъч от обичта ми.

 

Да ме догонва слънцето,

да си играят с мен звездите,

в очите ти да грее пролетта,

а когато се събудиш

с поглед покорил ти висините,

за мен да бъде твоята

живителна усмивка в утринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...