2.05.2009 г., 21:33

Събуждане

845 0 4

Искам да съм твоя.

Да съм горска самодива.

 

Искам да се свия

до твоите дървесни клони

като върба високо се извила.

 

Искам да съм скрежна,

по твоето лице да капят

моите сълзи,

в които слънцето прозряло

да милва твоите тъги.

 

Да съм вълшебница,

красива фея,

с кошница цветя

към теб да поднасям със усмивка

всеки ден

един прекрасен лъч от обичта ми.

 

Да ме догонва слънцето,

да си играят с мен звездите,

в очите ти да грее пролетта,

а когато се събудиш

с поглед покорил ти висините,

за мен да бъде твоята

живителна усмивка в утринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...