16 feb 2013, 22:51  

Събуждане

  Poesía » Otra
541 0 7

В прозореца ми се показва
един усмихнат слънчев ден
и от нощта на мека пазва,
от сънищата запленен,
минавам в лоното му светло,
признателен на своя Бог.
А на стобора чувам петльо
да призовава, вместо рог,
нас, хората, да се събудим
и под надвисналия хълм
природата да ни учуди
с предпролетен поникнал кълн - 
между снега и чернозема,
на туфи, до черешов пън,
кокичетата се съвземат
от зимен, благодатен сън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...