16 feb 2013, 22:51  

Събуждане 

  Poesía » Otra
425 0 7

В прозореца ми се показва
един усмихнат слънчев ден
и от нощта на мека пазва,
от сънищата запленен,
минавам в лоното му светло,
признателен на своя Бог.
А на стобора чувам петльо
да призовава, вместо рог,
нас, хората, да се събудим
и под надвисналия хълм
природата да ни учуди
с предпролетен поникнал кълн - 
между снега и чернозема,
на туфи, до черешов пън,
кокичетата се съвземат
от зимен, благодатен сън.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??