В прозореца ми се показва
един усмихнат слънчев ден
и от нощта на мека пазва,
от сънищата запленен,
минавам в лоното му светло,
признателен на своя Бог.
А на стобора чувам петльо
да призовава, вместо рог,
нас, хората, да се събудим
и под надвисналия хълм
природата да ни учуди
с предпролетен поникнал кълн -
между снега и чернозема,
на туфи, до черешов пън,
кокичетата се съвземат
от зимен, благодатен сън.
© Иван Христов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
