4 feb 2011, 0:16

Събуждане

851 0 4


Снегът посипан е навред.

По него скърцат твойте стъпки.

Аз тръпна и очаквам теб,

потънала в миража на гласа ти...

 

 

Но ти не спря. Край мен притича,

неподозирано ми разтопи сълза...

Подмина ме.

Не забеляза как едно разбудено кокиче

след повея плахо открехва снега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твойта рецепта е импровизация, но добре си го омесила , Росе! Поздрав!
  • Снегът посипан е навред.

    По него скърцат твойте стъпки.

    Аз тръпна и очаквам теб,

    ловя миража на гласа ти...

    Но ти не спря. Край мен притича,

    стопи невидима сълза...

    Подмина ме. Едно кокиче

    в дъха ти зимен избуя.

    Поздрав на кокичето
  • Благодаря!!!
    Хляба вече е опечен- от себе си роня трошички
    за живееща във клоните ми птичка
  • Има "хляб" в това "Събуждане", но трябва още малко да го "омесиш", Дарена!
    С най-добри чувства!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...