4 feb 2011, 0:16

Събуждане

849 0 4


Снегът посипан е навред.

По него скърцат твойте стъпки.

Аз тръпна и очаквам теб,

потънала в миража на гласа ти...

 

 

Но ти не спря. Край мен притича,

неподозирано ми разтопи сълза...

Подмина ме.

Не забеляза как едно разбудено кокиче

след повея плахо открехва снега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твойта рецепта е импровизация, но добре си го омесила , Росе! Поздрав!
  • Снегът посипан е навред.

    По него скърцат твойте стъпки.

    Аз тръпна и очаквам теб,

    ловя миража на гласа ти...

    Но ти не спря. Край мен притича,

    стопи невидима сълза...

    Подмина ме. Едно кокиче

    в дъха ти зимен избуя.

    Поздрав на кокичето
  • Благодаря!!!
    Хляба вече е опечен- от себе си роня трошички
    за живееща във клоните ми птичка
  • Има "хляб" в това "Събуждане", но трябва още малко да го "омесиш", Дарена!
    С най-добри чувства!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...