4 февр. 2011 г., 00:16

Събуждане 

  Поэзия » Любовная
646 0 4


Снегът посипан е навред.

По него скърцат твойте стъпки.

Аз тръпна и очаквам теб,

потънала в миража на гласа ти...

 

 

Но ти не спря. Край мен притича,

неподозирано ми разтопи сълза...

Подмина ме.

Не забеляза как едно разбудено кокиче

след повея плахо открехва снега.

© Дарена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Твойта рецепта е импровизация, но добре си го омесила , Росе! Поздрав!
  • Снегът посипан е навред.

    По него скърцат твойте стъпки.

    Аз тръпна и очаквам теб,

    ловя миража на гласа ти...

    Но ти не спря. Край мен притича,

    стопи невидима сълза...

    Подмина ме. Едно кокиче

    в дъха ти зимен избуя.

    Поздрав на кокичето
  • Благодаря!!!
    Хляба вече е опечен- от себе си роня трошички
    за живееща във клоните ми птичка
  • Има "хляб" в това "Събуждане", но трябва още малко да го "омесиш", Дарена!
    С най-добри чувства!
Предложения
: ??:??