4.02.2011 г., 0:16

Събуждане

848 0 4


Снегът посипан е навред.

По него скърцат твойте стъпки.

Аз тръпна и очаквам теб,

потънала в миража на гласа ти...

 

 

Но ти не спря. Край мен притича,

неподозирано ми разтопи сълза...

Подмина ме.

Не забеляза как едно разбудено кокиче

след повея плахо открехва снега.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твойта рецепта е импровизация, но добре си го омесила , Росе! Поздрав!
  • Снегът посипан е навред.

    По него скърцат твойте стъпки.

    Аз тръпна и очаквам теб,

    ловя миража на гласа ти...

    Но ти не спря. Край мен притича,

    стопи невидима сълза...

    Подмина ме. Едно кокиче

    в дъха ти зимен избуя.

    Поздрав на кокичето
  • Благодаря!!!
    Хляба вече е опечен- от себе си роня трошички
    за живееща във клоните ми птичка
  • Има "хляб" в това "Събуждане", но трябва още малко да го "омесиш", Дарена!
    С най-добри чувства!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...