21 oct 2015, 18:45

Събуждане

622 0 0

Събуждане

  

Безтегловен. Потопен във сънното мляко.

Утрото избелва черното на мрака

и повдига миглите на Дневното пространство.

Тук си е прекрасно, но е малко шантаво...

 

Във ума – понятия – самотни молекули

като пухчета просветват, необлечени във думи.

Гравитацията – включена. Усещам тялото –

болките са старите. И те са от Цялото,

 

центърът, където сетивата включват

и където се обличат и събличат чувствата.

И езикът – пощата за мисли – включен е.

И денят изцяло ме поглъща – кучият…

 

Капки мисли – дъжд в екстаз –

се превръщат във химера – моят АЗ.

Той споява разчленените декори

и разказва моите несръчни истории.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...