Събуждане
Събуждане
Безтегловен. Потопен във сънното мляко.
Утрото избелва черното на мрака
и повдига миглите на Дневното пространство.
Тук си е прекрасно, но е малко шантаво...
Във ума – понятия – самотни молекули
като пухчета просветват, необлечени във думи.
Гравитацията – включена. Усещам тялото –
болките са старите. И те са от Цялото,
центърът, където сетивата включват
и където се обличат и събличат чувствата.
И езикът – пощата за мисли – включен е.
И денят изцяло ме поглъща – кучият…
Капки мисли – дъжд в екстаз –
се превръщат във химера – моят АЗ.
Той споява разчленените декори
и разказва моите несръчни истории.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Начев Всички права запазени
