Събуждане

Безтегловен. Потопен във сънното мляко.

Утрото избелва черното на мрака

и повдига миглите на Дневното пространство.

Тук си е прекрасно, но е малко шантаво...

Във ума – понятия – самотни молекули

като пухчета просветват, необлечени във думи.

Гравитацията – включена. Усещам тялото –

болките са старите. И те са от Цялото,

центърът, където сетивата включват

и където се обличат и събличат чувствата.

И езикът – пощата за мисли – включен е.

И денят изцяло ме поглъща – кучият…

Капки мисли – дъжд в екстаз –

се превръщат във химера – моят АЗ.

Той споява разчленените декори

и разказва моите несръчни истории.