Събуждаше се сутринта принцеса.....
Момиченцето с "мишите опашки",
скрито сред думи от другите хора,
плачеше тихо щом камък от прашка,
удари случайно врабченце на двора.
Момиченцето с верните си кукли,
все питаше: А феите къде са?
Ролки, несръчно направени букли...
Събуждаше се сутринта принцеса.
Момиченцето... Малко остаряло
и днес за миг в очите ми наднича.
Душа, но отразена в огледало.
Момиченцето живо е... Обича.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
