Apr 21, 2018, 11:38 PM

Събуждаше се сутринта принцеса.....

  Poetry » Other
1.5K 3 13

Момиченцето с "мишите опашки",
скрито сред думи от другите хора,
плачеше тихо щом камък от прашка,
удари случайно врабченце на двора.

Момиченцето с верните си кукли,
все питаше: А феите къде са?
Ролки, несръчно направени букли...
Събуждаше се сутринта принцеса.

Момиченцето... Малко остаряло
и днес за миг в очите ми наднича.
Душа, но отразена в огледало.
Момиченцето живо е... Обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...