Съд
880
0
1
Сега съм пред жестокия ти съд,
обвинен съм във това,
че подкупил съм аз твойта плът
със влюбени неистинни слова.
Наказвай ме както решиш.
Дори със най-суровата присъда.
Но знай, любима, че грешиш.
Лъжец не съм аз бил, не ще и бъда.
Не съществува в мене „ долна страст”,
във която ти ме обвиняваш.
Тогаз аз бях напълно в твоя власт,
но ти във ролята на съдия забравяш.
И сега, другарко съдия,
повярвайте на своя подсъдим.
Страстта във вас по-първа избуя,
а после в мене, вашия любим.
Дойде във тебе първа тя
и подари ми твоите цветя.
1970
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Динко Милев Todos los derechos reservados
