Сега съм пред жестокия ти съд,

обвинен съм във това, 

че подкупил съм аз твойта плът

със влюбени неистинни слова.

Наказвай ме както решиш.

Дори със най-суровата присъда.

Но знай, любима, че грешиш.

Лъжец не съм аз бил, не ще и бъда.

Не съществува в мене „ долна страст”,

във която ти ме обвиняваш.

Тогаз аз бях напълно в твоя власт,

но ти във ролята на съдия забравяш.

И сега, другарко съдия,

повярвайте на своя подсъдим.

Страстта във вас по-първа избуя,

а после в мене, вашия любим.

Дойде във тебе първа тя

и подари ми твоите цветя.

1970