22 mar 2009, 0:27

Съдба 

  Poesía » De amor
650 0 3

 

Във ден като всички други до днес,
бавен, изпълнен със сиви цветя,
във сиво-безчувствено, без интерес
живеех, когато Тя пред мене се спря!


Дълго се взира във мойте очи!
Почти докосна сърцето ми, знам!
Чувах как с устни от слънце мълчи
и сякаш разбираше колко съм сам!


Почувствала сякаш мойта тъга,
във сиво-сивото сложила цвят,
превърна живота ми в цветна дъга
и за мен Тя стана целия свят!


Но вечно щастие няма - нали!
А моето бе по-кратко от миг!
Тръгна си Тя, не се обърна дори...
Тръгна си цветното с нейния лик!


Как исках да тръгна след нея,
до края, дори светът да е плосък!
Но уви! Във сивата залата в музея,
аз бях само статуя от восък!

© Константинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??