Във ден като всички други до днес,
бавен, изпълнен със сиви цветя,
във сиво-безчувствено, без интерес
живеех, когато Тя пред мене се спря!
Дълго се взира във мойте очи!
Почти докосна сърцето ми, знам!
Чувах как с устни от слънце мълчи
и сякаш разбираше колко съм сам!
Почувствала сякаш мойта тъга,
във сиво-сивото сложила цвят,
превърна живота ми в цветна дъга
и за мен Тя стана целия свят! ...