28 sept 2008, 21:32

Съдба

808 0 0

Понякога е трудно да забравиш
онези дни, изпълнени с любов,
дори и в себе си неволно да повярваш,
тове е истинския и суров живот.
Как лесно да забравиш
такава истинска любов,
която толкова силно е горяла
и все още тлее в теб.
Но понякога съдбата е жестока,
несправедлива, с чувствата ни,
подигравайки се нелепо на жената,
подарила и сърцето си дори!
Но безсилни сме пред нея ние
и за жалост нямаме вина,
остава само да се примириме,
това е нашата съдба!


 


 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...