28 sept 2008, 21:32

Съдба

810 0 0

Понякога е трудно да забравиш
онези дни, изпълнени с любов,
дори и в себе си неволно да повярваш,
тове е истинския и суров живот.
Как лесно да забравиш
такава истинска любов,
която толкова силно е горяла
и все още тлее в теб.
Но понякога съдбата е жестока,
несправедлива, с чувствата ни,
подигравайки се нелепо на жената,
подарила и сърцето си дори!
Но безсилни сме пред нея ние
и за жалост нямаме вина,
остава само да се примириме,
това е нашата съдба!


 


 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...