Sep 28, 2008, 9:32 PM

Съдба

  Poetry » Love
800 0 0

Понякога е трудно да забравиш
онези дни, изпълнени с любов,
дори и в себе си неволно да повярваш,
тове е истинския и суров живот.
Как лесно да забравиш
такава истинска любов,
която толкова силно е горяла
и все още тлее в теб.
Но понякога съдбата е жестока,
несправедлива, с чувствата ни,
подигравайки се нелепо на жената,
подарила и сърцето си дори!
Но безсилни сме пред нея ние
и за жалост нямаме вина,
остава само да се примириме,
това е нашата съдба!


 


 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...