28.09.2008 г., 21:32

Съдба

801 0 0

Понякога е трудно да забравиш
онези дни, изпълнени с любов,
дори и в себе си неволно да повярваш,
тове е истинския и суров живот.
Как лесно да забравиш
такава истинска любов,
която толкова силно е горяла
и все още тлее в теб.
Но понякога съдбата е жестока,
несправедлива, с чувствата ни,
подигравайки се нелепо на жената,
подарила и сърцето си дори!
Но безсилни сме пред нея ние
и за жалост нямаме вина,
остава само да се примириме,
това е нашата съдба!


 


 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...