24 dic 2008, 10:37

Съдба 

  Poesía » De amor
563 0 0
Посоката беше неизвестна
и не исках правилния път да търся,
оставих всичко на съдбата,
тя вместо мен в любовта да открие красотата.
Да търся желание нямах
любов красива, а не да боли,
затова и помолих съдбата
крачка пред мен да върви.
Не вярвах, че има надежда,
надежда в едничката дума любов,
но сега силно се радвам,
че съдбата те прати при мен!
Случайно те срещнах тогава
и всичко преобърна ТИ,
почувствах под себе си жарава
и погледът ми бясно изстреля се в теб.
Желаех да чувствам твоята близост -
дори, когато беше далече от мен
не знаех дори дали да се надявам,
че съдбата ще ме събере с теб!
Но да, така се случи,
пръст на съдбата и всичко се получи!
Случайно или не, реалност е!
Красиво е без съмнение
и това дължа на теб,
една любов, в която трудно бих повярвала
получих аз от теб!
Омагьоса ме, но аз те плених,
заключих погледа ти само за мен,
а моя ще пазя за теб,
ще пазя всяко докосване
и всяко ново Обичам те!
И макар че трудности ни спираха
си взехме подаръка от съдбата,
която така случайно запозна те с най-красивата жена!
Сега си най-щастливият, защото
имаш това, което търси досега,
а аз най-щастливата, защото
имам теб и любовта!

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??