20 ago 2006, 8:36

СЪДБА

  Poesía
685 0 2

 

 

Пътят прегръща ме завой след завой.

Зная  – отплата ще си потърси той

за това, че навсякъде виждам очи,

по които сърцето ми в болка мълчи.

 

Очи черни - жестоки дула,

от тях стреля по мен Любовта.

 

С ласки ме милва всеки  завой.

Разплата ще има, но не зная след кой!

- И нищо лично! – ще каже всеки –

Щом това е търсил човекът.

 

Не в бога аз вярвам, а в любовта,

но сложи тя край на мойта съдба.

 

Самотен пътувам завой след завой...

И дано по-бързо се свърши той...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които са го прочели! Благодаря и на теб, Диана, за мнението! Но моето мнение се различава от твоето, защотс сме различни хора! Пътят е винаги един! И той е само твой, собствен! Понякога има кръстопътища, но за шофьорите КАТ слага знак кой е главния , а за хората - сърцето ни води. Знаеш ли, преди време прочетох предсказание-заклинание за съдбата на Летящия холандец, преди да го осъдят на вечно скитане: "Ти ще намериш покой само когато някоя те обикне толкова силно, колкото си способен сам да обичаш!"
    И когато това се сбъдне с нас, нашият път ще свърши не в пропастта на болката, а нагоре, сред звездите...Любовта е само надежда, че можеш да ДОКОСНЕШ щастието заедно с друг! Не да го сграбчиш, прегърнеш и т.н. Да докоснеш...
  • Повечето пътища освен , че са дълги, също така се разклоняват!Разбираш ли?Има разклон, който сочи на ляво на дясно и на право!Разбираш ли?
    А стихото е много хубаво!Много!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...