СЪДБА
Пътят прегръща ме завой след завой.
Зная – отплата ще си потърси той
за това, че навсякъде виждам очи,
по които сърцето ми в болка мълчи.
Очи черни - жестоки дула,
от тях стреля по мен Любовта.
С ласки ме милва всеки завой.
Разплата ще има, но не зная след кой!
- И нищо лично! – ще каже всеки –
Щом това е търсил човекът.
Не в бога аз вярвам, а в любовта,
но сложи тя край на мойта съдба.
Самотен пътувам завой след завой...
И дано по-бързо се свърши той...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
, а за хората - сърцето ни води. Знаеш ли, преди време прочетох предсказание-заклинание за съдбата на Летящия холандец, преди да го осъдят на вечно скитане: "Ти ще намериш покой само когато някоя те обикне толкова силно, колкото си способен сам да обичаш!"
