jelyuena (Елена Желева)
25 104
30 may 2010, 22:14

Съдба 

  Poesía » Filosófica
1361 0 10

 

 

 

 

Мечтите се усещат със сърцето,

отвориш ли го, те ще отлетят.

Навън не пускай зрънцето, което

свирепи ветрове ще понесат

 

към нищото. И хищно ще го сбъднат.

Поливай с обич крехките листа.

Добра и лоша, лесна или трудна,

бъди приятел с твоята съдба.

 

Захвърлен сам в най-страшната ù пропаст,

към синевата мълком ти тръгни.

Животът никога не те изправя

пред планини, които няма да качиш!

 

 

 

 

© Елена Желева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ВРЪХ!!!
  • Дано успеем да качим планините, изправени от съдбата ни пред нас! Поздравявам те, мила!
  • Нина, Ивон, Мариана, Мариан, Ангел, Симеон, Доротея, Никол, Водолея, Селвер, благодаря ви за послеписно хубавите думи. Истината е, че лирическата героиня е малко отчаяна, но никога не се отчайва истински.
  • Пази зрънцето...! Хубав стих!
  • много силен и хубав стих...
  • Хареса ми! Имаме нужда от оптимизъм много често в живота ни И как ми се иска да вярвам, че стръмните планини на живота няма да се окажат толкова стръмни накрая! Поздрави Елена
  • Чудесно стихотворение, Елена !
    Препрочетох го още няколко пъти.
    От първото прочитане,не можеш да му се насладиш изцяло.
    Още по - вече ми хареса !
    Успех ти желая !
  • Браво!
    И благодаря за оптимизма, който носи стихът ти!
    Поздрави!
  • Поздрав за стихчето!Много точно!
  • Хубаво.
Propuestas
: ??:??