30.05.2010 г., 22:14

Съдба

1.7K 0 10

 

 

 

 

Мечтите се усещат със сърцето,

отвориш ли го, те ще отлетят.

Навън не пускай зрънцето, което

свирепи ветрове ще понесат

 

към нищото. И хищно ще го сбъднат.

Поливай с обич крехките листа.

Добра и лоша, лесна или трудна,

бъди приятел с твоята съдба.

 

Захвърлен сам в най-страшната ù пропаст,

към синевата мълком ти тръгни.

Животът никога не те изправя

пред планини, които няма да качиш!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Желева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ВРЪХ!!!
  • Дано успеем да качим планините, изправени от съдбата ни пред нас! Поздравявам те, мила!
  • Нина, Ивон, Мариана, Мариан, Ангел, Симеон, Доротея, Никол, Водолея, Селвер, благодаря ви за послеписно хубавите думи. Истината е, че лирическата героиня е малко отчаяна, но никога не се отчайва истински.
  • Пази зрънцето...! Хубав стих!
  • много силен и хубав стих...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...