May 30, 2010, 10:14 PM

Съдба

Poetry » Philosophical

1.7K 0 10

Мечтите се усещат със сърцето,

отвориш ли го, те ще отлетят.

Навън не пускай зрънцето, което

свирепи ветрове ще понесат

към нищото. И хищно ще го сбъднат.

Поливай с обич крехките листа.

Добра и лоша, лесна или трудна,

бъди приятел с твоята съдба.

Захвърлен сам в най-страшната ù пропаст,

към синевата мълком ти тръгни.

Животът никога не те изправя

пред планини, които няма да качиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

сиа (Силвия Андреева)

ВРЪХ!!!

2010-08-17T14:54:31+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Дано успеем да качим планините, изправени от съдбата ни пред нас! Поздравявам те, мила!

2010-07-14T17:00:01+03:00
jelyuena (Елена Желева)

Нина, Ивон, Мариана, Мариан, Ангел, Симеон, Доротея, Никол, Водолея, Селвер, благодаря ви за послеписно хубавите думи. Истината е, че лирическата героиня е малко отчаяна, но никога не се отчайва истински.

2010-05-31T20:12:07+03:00
vodoleia (Мария)

Пази зрънцето...! Хубав стих!

2010-05-31T17:12:33+03:00
asizi (Nina Toshich)

много силен и хубав стих...

2010-05-31T16:04:38+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0