16 jun 2011, 18:46

Съдба

  Poesía » Otra
573 0 2

 

 

Съдба безчовечна, жестока,

защо ми прекърши

крилата?

Мечтах да летя нависоко,

а пъпля едва по земята.

 

Аз исках да бъда орлица,

да свия гнездо

във скалите.

Сега съм сама - кукувица,

где кука самотна в горите...

 

Защо ми погуби орела,

гнездото ми

с трясък събори?

Изпитва ме колко съм смела?

Стремя ли се още нагоре?...

 

Дори без крила, аз съм птица!

Задъхана,

с нокти се боря!

И пак, като горда орлица,

ме викат далечни простори!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за хубавия стих!Орлица бъди и с нокти се бори!
  • Много хубав стих

    "Дори без крила, аз съм птица!

    Задъхана,
    с нокти се боря!
    И пак, като горда орлица,
    ме викат далечни простори!"

    Надъхващ и тъжен. Не се отказвай "да бъдеш орлица" Само това има значение.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...