Съдба
Съдба безчовечна, жестока,
защо ми прекърши
крилата?
Мечтах да летя нависоко,
а пъпля едва по земята.
Аз исках да бъда орлица,
да свия гнездо
във скалите.
Сега съм сама - кукувица,
где кука самотна в горите...
Защо ми погуби орела,
гнездото ми
с трясък събори?
Изпитва ме колко съм смела?
Стремя ли се още нагоре?...
Дори без крила, аз съм птица!
Задъхана,
с нокти се боря!
И пак, като горда орлица,
ме викат далечни простори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
