16.06.2011 г., 18:46 ч.

Съдба 

  Поезия » Друга
444 0 2

 

 

Съдба безчовечна, жестока,

защо ми прекърши

крилата?

Мечтах да летя нависоко,

а пъпля едва по земята.

 

Аз исках да бъда орлица,

да свия гнездо

във скалите.

Сега съм сама - кукувица,

где кука самотна в горите...

 

Защо ми погуби орела,

гнездото ми

с трясък събори?

Изпитва ме колко съм смела?

Стремя ли се още нагоре?...

 

Дори без крила, аз съм птица!

Задъхана,

с нокти се боря!

И пак, като горда орлица,

ме викат далечни простори!

 

 

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав за хубавия стих!Орлица бъди и с нокти се бори!
  • Много хубав стих

    "Дори без крила, аз съм птица!

    Задъхана,
    с нокти се боря!
    И пак, като горда орлица,
    ме викат далечни простори!"

    Надъхващ и тъжен. Не се отказвай "да бъдеш орлица" Само това има значение.
Предложения
: ??:??