Съдба безчовечна, жестока,
защо ми прекърши
крилата?
Мечтах да летя нависоко,
а пъпля едва по земята.
Аз исках да бъда орлица,
да свия гнездо
във скалите.
Сега съм сама - кукувица,
где кука самотна в горите...
Защо ми погуби орела,
гнездото ми
с трясък събори?
Изпитва ме колко съм смела?
Стремя ли се още нагоре?...
Дори без крила, аз съм птица!
Задъхана,
с нокти се боря!
И пак, като горда орлица,
ме викат далечни простори!
© Славка Любенова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
