13 dic 2011, 12:05

Съдба

  Poesía » Civil
704 0 1

През турско,

на колове главите ни

набучваха

и бесеха ни без пощада…

*

Преди 9-ти,

доведени до просешка тояга

по площадите

разстрелваха ни,

като псета…

*

След 9-ти,

всичко ни отнеха:

воловете, земята,

без съд убиваха,

смазаха духа ни,

дори диктуваха

с кой крак да стъпим

на хорото…

*

Дойде 10-ти:

край на злото!

Вече никой не ни беси,

не ни разстрелват,

земята върнаха…

Земята,

по която ходим боси,

за да изпълним

горните присъди

сами над себе си:

ритайки кросното!

*

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...