13 dic 2011, 12:05

Съдба

  Poesía » Civil
703 0 1

През турско,

на колове главите ни

набучваха

и бесеха ни без пощада…

*

Преди 9-ти,

доведени до просешка тояга

по площадите

разстрелваха ни,

като псета…

*

След 9-ти,

всичко ни отнеха:

воловете, земята,

без съд убиваха,

смазаха духа ни,

дори диктуваха

с кой крак да стъпим

на хорото…

*

Дойде 10-ти:

край на злото!

Вече никой не ни беси,

не ни разстрелват,

земята върнаха…

Земята,

по която ходим боси,

за да изпълним

горните присъди

сами над себе си:

ритайки кросното!

*

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Тенев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...