12 nov 2004, 13:17

Съдба

  Poesía
1.4K 0 1
Каква е таз съдба и кой така я отреди?
Един живот живее, а други сълзите реди.
Защо не е със всичките еднаква, защо се питам в този час?
Защо при някой хора няма таз съдба ни сила, нито власт.

Защо при мен е толкова жестока?
Защо изпитваме със дни?
На тоз въпрос със болка аз те моля.
На тоз въпрос отговори.

Не съм заслужил явно по-добрата,
съдбата на един моряк,
безволна като птица свята,
и славна като тази на войник.

Защо изобщо “съдба” наричат я кажи,
и кой на “съд” тя праща не ще усетя и със дни.
За едните “съд”, за други “празник” весел,
това как става не ясно и на мен не ми е никак лесно.

Не ми е лесно не за друго,
а с тез абсурди да се примеря.
И може би аз нивга няма да науча,
защо наричат я “съдба”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...