12 nov 2004, 13:17

Съдба

  Poesía
1.4K 0 1
Каква е таз съдба и кой така я отреди?
Един живот живее, а други сълзите реди.
Защо не е със всичките еднаква, защо се питам в този час?
Защо при някой хора няма таз съдба ни сила, нито власт.

Защо при мен е толкова жестока?
Защо изпитваме със дни?
На тоз въпрос със болка аз те моля.
На тоз въпрос отговори.

Не съм заслужил явно по-добрата,
съдбата на един моряк,
безволна като птица свята,
и славна като тази на войник.

Защо изобщо “съдба” наричат я кажи,
и кой на “съд” тя праща не ще усетя и със дни.
За едните “съд”, за други “празник” весел,
това как става не ясно и на мен не ми е никак лесно.

Не ми е лесно не за друго,
а с тез абсурди да се примеря.
И може би аз нивга няма да науча,
защо наричат я “съдба”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...