Съдба
Един живот живее, а други сълзите реди.
Защо не е със всичките еднаква, защо се питам в този час?
Защо при някой хора няма таз съдба ни сила, нито власт.
Защо при мен е толкова жестока?
Защо изпитваме със дни?
На тоз въпрос със болка аз те моля.
На тоз въпрос отговори.
Не съм заслужил явно по-добрата,
съдбата на един моряк,
безволна като птица свята,
и славна като тази на войник.
Защо изобщо “съдба” наричат я кажи,
и кой на “съд” тя праща не ще усетя и със дни.
За едните “съд”, за други “празник” весел,
това как става не ясно и на мен не ми е никак лесно.
Не ми е лесно не за друго,
а с тез абсурди да се примеря.
И може би аз нивга няма да науча,
защо наричат я “съдба”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Димитров Всички права запазени