12 нояб. 2004 г., 13:17

Съдба

1.4K 0 1
Каква е таз съдба и кой така я отреди?
Един живот живее, а други сълзите реди.
Защо не е със всичките еднаква, защо се питам в този час?
Защо при някой хора няма таз съдба ни сила, нито власт.

Защо при мен е толкова жестока?
Защо изпитваме със дни?
На тоз въпрос със болка аз те моля.
На тоз въпрос отговори.

Не съм заслужил явно по-добрата,
съдбата на един моряк,
безволна като птица свята,
и славна като тази на войник.

Защо изобщо “съдба” наричат я кажи,
и кой на “съд” тя праща не ще усетя и със дни.
За едните “съд”, за други “празник” весел,
това как става не ясно и на мен не ми е никак лесно.

Не ми е лесно не за друго,
а с тез абсурди да се примеря.
И може би аз нивга няма да науча,
защо наричат я “съдба”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....