12 нояб. 2004 г., 13:17

Съдба

1.4K 0 1
Каква е таз съдба и кой така я отреди?
Един живот живее, а други сълзите реди.
Защо не е със всичките еднаква, защо се питам в този час?
Защо при някой хора няма таз съдба ни сила, нито власт.

Защо при мен е толкова жестока?
Защо изпитваме със дни?
На тоз въпрос със болка аз те моля.
На тоз въпрос отговори.

Не съм заслужил явно по-добрата,
съдбата на един моряк,
безволна като птица свята,
и славна като тази на войник.

Защо изобщо “съдба” наричат я кажи,
и кой на “съд” тя праща не ще усетя и със дни.
За едните “съд”, за други “празник” весел,
това как става не ясно и на мен не ми е никак лесно.

Не ми е лесно не за друго,
а с тез абсурди да се примеря.
И може би аз нивга няма да науча,
защо наричат я “съдба”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...